|
омàя, мн. няма, ж. Поет. Очарование, прелест, красота. И спомни тя първите дни на омая, / изпълнени с нежност и тихо блаженство. Ем. п. Димитров. Пред очите ми блесна пъстрата картина на моя живот ‒ той ми се видя препълнен с омая, чар и щастие. Н. Райнов. Сънна омая. Пролетна омая.
омàя. Вж. омайвам.
|