|
омèквам, -аш, несв.; омèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам по-мек. Повечето метали преди стопяването си омекват. Хлябът омекна от влагата. 2. За време ‒ ставам по-топъл; затоплям се. Времето омекваше и снегът леко пукаше под стъпките на хищниците. Ем. Станев. 3. Прен. Ставам по-отстъпчив, по-кротък, по-човечен; отстъпвам, укротявам се. Нали и мама казва, че е взел да омеква. Ще склони той ‒ знам аз. Влайков. Залисани в прибирането на гроздето, те бяха забравили грижи и ядове... Сърцата омекнаха, а ръцете станаха по-щедри. К. Петканов. Той омекна като памук.
|