омекотя̀вам, -аш, несв.; омекотя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-меко. Глицеринът омекотява кожата. Помадата изчиства и омекотява кожата на лицето. 2. Прен. Правя някого да стане по-кротък, по-мек, по-отстъпчив, по-добър. Нито искрица любов не стопляше тия сърца, ни едно благо чувство не ги омекотяваше. Вазов. Това общо състрадание и смущението на Гина омекотиха съвсем моето чувствително сърце и аз повдигнах ръкав да си обърша сълзите. Ст. Чилингиров. омекотявам се, омекотя се страд.
|