|
омѝтам, -аш, несв.; ометà, -èш, мин. св. омèтох, прич. мин. св. деят. омèл, св., прех. 1. С метене изчиствам всичко; измитам, помитам. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара. Елин Пелин. || За вятър ‒ издухвам, очиствам. Два пъти през зимата, когато топлият вятър омете снега, той (язовецът) се реши да излезе навън. Ем. Станев. Вятърът омете листата на дърветата. 2. Разг. Обирам, изяждам всичко до дъно. Ще му наточа една баница. Нека си похапне и то, само ти ли ще омиташ тавата. А. Каралийчев. А пък е здрав като бик и яде ламски. Омита каквото остане в баките. А. Каралийчев. Биволиците не само че бяха изяли сламата, но бяха и омели яслите. И. Волен. омитам се, омета се страд.
|