Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
о о- оа об ов ог од ож оз ой ок о̀ ол ом он оп ор ос от оф ох оц оч ош ощ оя	ом омаганя омаганявам омаганяване омагьосам омагьосан омагьосвам омагьосване омаен омажа омазвам омазване омайвам омайване омайник омайница омайниче омайно омайност омалея омаловажа омаловажавам омаловажаване омаломощавам омаломощаване омаломощея омаломощя омаломощявам омаломощяване оман омар омара омаскаря омаскаря се омаскарявам омаскарявам се омаскаряване омацам омацвам омацване омачкам омачквам омачкване омая омбрела омбудсман омега омеквам омекване омекна омекотя омекотявам омекотяване омекча омекчавам омекчаване омекчение омерзение омета омировски омитам омитам се омитане омлет омнибус омнибусен омоним омонимен омонимия омотавам омотаване омотая омраза омразен омразник омразница омразно омразя омразявам омразяване омрача омрачавам омрачаване омръзвам омръзване омръзна омъжа омъжа се омъжвам омъжвам се омъжване омънвам омънване омъня омърся омърсявам омърсяване омършавея омършавявам омършавяване	омонѝм м.(гр.). Езикозн. Дума, еднаква по форма с друга, но различна по значение от нея, напр. коса¹ ‒ косми по главата на човек, и коса² ‒ земеделско сечиво за косене.

Речник