|
омотàвам, -аш, несв.; омотàя, -àеш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Навивам, намотавам около нещо. Тя се оръпки и отвори вратата, като омота поената кърпичка около китката на ръката си. Дим. Димов. 2. Връзвам някого, като навивам нещо около него. След туй притисна Аго към дирека и взе да го омотава с въжето. Йовков. Мушичката се беше вече заплела в сребърната мрежа. Паякът я омотаваше с жичката си като пашкулче. А. Каралийчев. 3. Прен. Заплитам, забърквам някого в нещо. Тъй го омотаха в сплетните си, че не знам как ще се оправи. омотавам се, омотая се възвр. и страд.
|