|
омразя̀вам, -аш, несв.; омразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Правя някого да стане омразен. Горо ле, / горо зелена, / ... / имаш ли шума омразна, / да си омразиш Петкана, / да не живува с млад Стоян? Нар. пес. 2. Правя някои да се намразят; смразявам. Миленке, мила връстнице,... / зла дума не си казахме, / нито пък хора можеха / раздяла да ни разделят, омраза да ни омразят. Ц. Церковски. омразявам се, омразя се страд. и взаим.
|