омрачàвам, -аш, несв.; омрачà, -ѝш, мин. са. -ѝх, св., прех. Рядко. Помрачавам. Зловещо отчаяние омрачава душата на мама. Влайков. Тежката грижа, която омрачавала челото му, била по-тъмна и от тъмните столетни бори. А. Страшимиров. омрачавам се, омрача се страд.
|