|
омърся̀вам, -аш, несв.; омърся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Направям нещо да стане мръсно, нечисто; изцапвам. Омърси ми двора, ‒ каза тя и се наведе да мете. Йовков. || Прен. Опетнявам, осквернявам. Никога няма да си омърся перото в калта на клеветата. Вазов. 2. Диал. Давам някому да яде блажно през време на пост; облажвам. омърсявам се, омърся се възвр. и страд.
|