|
òнбашия, -та, мн. -ии, м. (тур.). Истор. В турско време ‒ полицейски началник в малък град или началник на военна група от 10 души. Той излезе вън и каза да повикат онбашията, който беше началник на спрелия се в тоя двор аскер. Дим. Талев. Той се срещна на прага с онбашията и заптиетата му. Вазов.
|