Речник

òнзи, онàзи, оновà, мн. онèзи, и òня, онàя, оновà, мн. онѝя, показ. местоим. 1. Като прил. Който посочва някой или нещо по-отдалечено в пространството или времето, а също вече упоменато по-рано. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг? Вапцаров. Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали. Елин Пелин. Мина една по-малко шумна улица и се озова на някакъв мегдан, на оня край с градина. Вазов. И малката крава, дето се отели оная неделя, и нея ти харизвам. Влайков. То се бе случило в същото онова време, когато и Огнянов се беше появил в града. Вазов. 2. Като същ., вин. оногòва и оногòзи, дат. ономỳва (само за лица от м. р.) ‒ за посочване на лица по-отдалечени в пространството. В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца. Ал. Константинов. Ей сега ще наредя да впрегнат файтона. Зина, тичай повикай оногова, кочияша. А. Гуляшки. Оная, дето е от ляво до нея, тя е Цвета Проданова. Вазов. Оногова там видите ли го ‒ казваше той... и сочеше един нашенски чужденец. Ал. Константинов. || В състава на сложно изречение показва предмет или лице, за което се говори в допълнителното изречение (обикн. в съчет. онзи..., който). Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на онзи, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже. Елин Пелин. Глупав е оня, който слуша людските думи. Вазов. Индже разбра, че беше намерил оня, който му трябваше. Йовков. Вслушай се в онова, което те съветват. □ Оная вечер ‒ вечерта преди снощи. Онзи (оня) ден ‒ денят преди вчера. Оня ми ти (разг.) ‒ изразява възхищение или недоволство от някого. Запали се оня ми ти бай Марчо, щом пипна търнокопа. А. Каралийчев. Развикаха се ония ми ти мечкадари, барем трийсет души имаше. Йовков. Оня свят (нар.) ‒ у вярващите: задгробният живот. Ех, отиде си, баби ‒ отиде там, отдето никой не се връща: на оня свят я изпратихме. Влайков. Това, онова (туй, онуй) ‒ различни неопределени неща. Седнеха... и захващаха да си бъбрят за това и за онова. Вазов. Иваница говори весело за това, за онова. Елин Пелин.