òпак, -а, -о. прил. 1. Който не е откъм лицето, който е обърнат от нелицевата страна: обратен, противоположен. Обърни роклята от опаката страна, за да я изгладиш. 2. Прен. Който нищо не одобрява, на който никой не може да угоди; опърничав, своенравен. Пари за обед ще даде в един часа след обед, винаги тъй е правил, после се сърди, че не е готово. Опак човек ‒ ни се води, ни се кара. Л. Стоянов. Димо, опак човек си станал ‒ нито за работа мислиш, нито позволяваш дума да ти се каже! К. Петканов. 3. Който не е като другите: особен. Какъв странен език говорят тука! ‒ Да, много чудноват и опак. Вазов. Опака година опако отива. Погов. Опака работа. Опак свят.
|