|
òпако, мн. няма, ср. Обратната, нелицевата страна на нещо; опаки. Султана дигна към нея мрачен поглед и току я плесна по устата с опакото на ръката си. Дим. Талев.
òпако нареч. Диал. Опаки. Понякога тъй опако върви, / че и на мъдрите досада е в лицата. К. Христов.
|