|
опàсвам1, -аш, несв.; опасà, -èш, мин. св. опàсох, прич. мин. св. деят. опàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. За животно ‒ с пасене изяждам трева, растения и под. Обикновено на Гергьовден пущаха селския добитък да опасе тревата. Г. Караславов. Нивите погрозняха. Добитъкът опасе тревата и отъпка стърнищата. К. Петканов. опасвам се, опаса се страд.
опàсвам2, -аш, несв.; опàша, -еш, мин. св. опàсах, св., прех. 1. Завързвам, завивам, обикн. около кръста, пояс, колан, въже и под. Сто пъти ти вече казах... в делник да опасваш батьовия си, вехтия каиш! Чудомир. Но когато измъкна едно дълго въже и започна да го опасва въз пояса си, очите на баба Бяла станаха големи и кръгли от смайване. Йовков. || За пояс, колан и под. ‒ прикрепвам, стягам около кръста на някого. Хубав морав пояс опасваше на юнашкия му кръст шарената му антерия. Мих. Георгиев. 2. Прен. Заграждам нещо от всички страни, околовръст. Балканът се разхубавил, зелени дъбрави го опасват долу. Йовков. Съзираше се и плетът, който опасваше селото. Вазов. Национална трицветна лента опасва четирите стени. опасвам се, опаша се страд.
|