опекỳнство, мн. няма, ср. 1. Задължение и положение на опекун; опека. Бащата на младия човек по онова време беше вече убит в турската война, майка му боледуваше постоянно и той неизбежно остана под опекунството на намръщения и хладен роднина. Кр. Велков. 2. Прен. Попечителство. Тя си спомни изтезанията от тази жена, моралната инквизиция, подозренията, обидното и унизително опекунство, на което я подлагаше, и всичко това налагано тъй брутално, безсмислено. Л. Стоянов. В началото на борбата всички се бяха увлекли в общото недоволство: трябваше да се събори едно отречено от всички господство и нахално, подло присвоено опекунство над целия народ. Дим. Талев.
|