|
оператѝвен1, -вна, вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отнася до конкретно, практическо осъществяване на задача, дейност и под. Оперативен план. Оперативно бюро. Оперативна секция. 2. Който умело и бързо осъществява някаква задача, план и др. Оперативно ръководство. Оперативен работник. 3. Воен. Който е свързан с военни операции. Ала след това колоната налучка верни следи и се отправи точно към сърцето на оперативната зона, в която действаше отредът. Дим. Димов.
оператѝвен2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до хирургическа операция. Оперативно лекуване на стомашни язви.
|