|
òперен, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от опера. Оперно изкуство. Оперна певица. Оперно представление.
опèрен, -а, -о, прил. Разг. 1. Вперен, ококорен, насочен. На Ганча очите бяха оперени в котела: той гледаше да възври и да не кипне. Цани Гинчев. 2. Който се перчи; самоуверен, дързък. Едно дребно, оперено, с нова ризка и червен пояс, пълен с орехи, момче се приближава до масата. Чудомир.
|