опечалèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от опечаля. 2. Като прил. ‒ който е изпитал печал; тъжен, натъжен. Тоя блясък служеше да поутеши малко опечаленото семейство на Лалка. Вазов. Опечалена фамилия.