опѝвам, -аш, несв.; опѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. опѝт, св., прех. 1. Давам на някого спиртно питие, докато стане пиян. Опих всички с вино. 2. За спиртно питие ‒ правя някого да стане пиян. Виното го опи. 3. Прен. Опиянявам, омайвам. Това са моите любими нощи ‒ / обичам в тях да съм на пост, да бдя, / да ме опива грозната им мощ и / могъщата им, дива красота. Вес. Георгиев. И странно отмаляла, сядам / на покосената трева. / Повехнала зелено-сива, / дъхът и леко ме опива ‒ / като некипнало вино. Багряна. опивам се, опия се страд.
|