|
опѝрам1, -аш, несв.; оперà, -èш, мин. св. опрàх, св., прех. С пране изчиствам, измивам нещо. Да си самичък на тоя свят не е лесна работа ‒ няма кой да те опере, кой лъжица гостба да ти сготви. К. Петканов. Аз съм ерген, кой ще ме опере и кой ще ми сготви там? Работата е опасна, може ли сам човек? Ем. Станев. опирам се, опера се възвр. и страд. Срам се със сапун не опира. Погов.
опѝрам2, -аш, несв.; опрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. опря̀л, -а, -о, мн. опрèли, прич. мин. страд. опря̀н, -а, -о, мн. опрèни, св., прех. 1. Плътно допирам, доближавам нещо някъде. Когато хусарите ровеха с мечове и с брадви земята под дъба, техният войвода опря глава на ръцете си и се замисли. Ст. Загорчинов. Седнах върху топлата земя до стареца и опрях гръб о дънера на една върба. Ем. Станев. 2. Доближавам се, достигам, допирам до нещо. Щом наближиш край селото,... ще скривиш на ляво покрай орешака и ще опреш на Солаковата чешма. Мих. Георгиев. Чуй как говорят тук елхите / със милиони гласове, / опрели горе до звездите / земните си върхове. Мл. Исаев. Матовото небе почти опира до покривите. Смирненски. Над мойта земя в небето опира Пирин. Вапцаров. От двете страни се издигат рътове...; те вървят успоредно на юг... и опират в главната верига на Родопите. Вазов. || Обр. Спирам очи, поглед по-продължително върху нещо. Изтегна се пак и опря очи в звездите. Вазов. 3. Подпирам нещо до друго, да стои изправено. Пеньо ‒ горският ‒ стига до Раков вир, сваля чантата, опира пушката до дървото,... съблича се и бавно се потопява в хладката вода. Чудомир. 4. Прен. В съчет. с предлога до ‒ стигам до последната възможност. Господине, ако и вие опрете до продаване ‒ вземете адреса ми от госпожата! Плащам в брой! Орлин Василев. До мене ли опря да спасявам положението? □ Опря до камък (разг.) ‒ спирам на непреодолимо препятствие. Опира ножът до кокала (разг.) ‒ намирам се в критическо положение.
|