опѝрам се, -аш се, несв.; опрà се, -èш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. опря̀л се, -а се, -о се, мн. опрèли се, св., непрех. 1. Облягам се плътно върху нещо. Той донесе стълба, опря я върху дънера на салкъма и, като се опираше с две ръце на нея,... каза. Йовков. Слезе по слабата наклонност на брега,... като се опираше на тояга. Вазов. || Докосвам, досягам нещо. Той го стисна силно за ръката и цялото тяло се пак заклати, някак си лесно и странно, сякаш че краката не се опират на земята. Вазов. 2. Прен. Облягам се, уповавам се на някого или на нещо. 3. Оказвам съпротива, съпротивлявам се. Илия беше мълчалив, як човек, никаква работа не му се опираше и никога не мърмореше и не протестираше. Г. Караславов. Той... реши, вместо да се опира, да проси милост ‒ от немилостивите. Вазов.
|