òпит м. 1. Действие, постъпка с цел да се постигне или изпита нещо. А през това време ядрото на отряда щеше да направи последен, отчаян опит да подпали цистерните или да се оттегли към планината. Дим. Димов. Но после още един безполезен опит, той се убеди, че нищо не може да узнае. Вазов. Опитите ѝ да привърже Еньо към себе си като че ли повече го оттласваха. Елин Пелин. Опит за бягство. 2. Възпроизвеждане на някакво явление по изкуствен път с цел да бъде изследвано. От опитите знаем, че когато температурата на газа се повиши, налягането му се увеличава. 3. Само ед. Филос. Отражение на обективната действителност в човешкото съзнание, получавано чрез чувственото възприятие въз основа на производствената практика за изменяне на света. Чувствен опит. 4. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания, умения или навици, придобити от работа в дадена област. Но командирът беше предпазлив човек. Той не искаше да рискува. Дългогодишният му опит в нелегалните борби го беше научил да няма вяра във врага. М. Марчевски. Спечелих много опит, много мъдрост. Орлин Василев.
|