опѝтвам, -аш, несв.; опѝтам, -аш, св., прех. 1. Проверявам качеството или годността на нещо. Един-два пъти тя премина от едната и от другата страна, като опитваше тук-таме някой ремък, за да види дали е добре затегнат. Йовков. Спря се до нея (реката),... опита с тоягата твърдостта на леда. Вазов. Тъкмо опитваше перото върху нокътя на палеца си и вече сричаше в ума си първите думи на писмото. Дим. Талев. Опитай да видиш колко е тежък куфарът. Опитай здраво ли е. Опитай свирката дали свири. 2. Правя опит да установя качествата на нещо или възможностите за нещо. Той опита пак с молба да умилостиви душманите. Вазов. От три дни сеймените на кърсердаря леят куршуми и точат ножовете си; опитват ги с пръст да видят дали са остри. Йовков. Той е ходил там няколко пъти, опитвал е да се засели там и се е връщал пак назад. П. П. Славейков. Соколов, като домашен доктор на Сарафова, и приятел още, решил да опита щастието си. Вазов. Че аз вече си опитах късмета. Влайков. Млади момци ходят по поляните, мятат камък, за да опитат силите си, или стоят пред чадърите и чистят дълги бойлии пушки. Йовков. Опитай възможностите си. 3. Проверявам вкуса на нещо, като хапвам или пийвам от него; вкусвам. Ти отгде знаеш, че крушите ми са червиви, когато не си ги опитала? К. Петканов. Ама хубав стана хлябът, нали, мамко?... Още на фурната си отчупих едно парче да го опитам. А. Каменова. Бях му ходил на гости да опитвам новата му ракия. Вазов. И много по-често им се случваше да вземат лъжицата, за да опитат яденето, което вреше на огъня. Йовков. 4. Изпитвам върху себе си действието на нещо; понасям нещо. И тоя Умур, и неговите агарянци ще опитат що е остър меч и здрава десница. Ст. Загорчинов. Онова, / което други са опитали, за нази / да бъде пример то. П. П. Славейков. опитвам се, опитам се страд. □ Опитвам почвата ‒ проверявам условията.
|