òпитен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има голяма опитност ‒ практически знания, сръчност в известна област. Той почна да се заглежда в нивите, радваше се на това небивало плодородие, преценяваше и сравняваше с окото на опитен и вещ познавач. Йовков. Като опитен войник, той познаваше снарядите по гласа и често казваше, че нито веднъж не се е излъгал. Л. Стоянов. Ама доде ли ред работа да се върши, това е вече по-мъчно и трябва да се допита до по-преден и по-опитен човек. Влайков. 2. Който е предназначен за опити. Опитна станция. Опитно поле. Опитни изследвания.
|