опѝчам, -аш, несв.; опекà, опечèш, мин. св. опèкох, опèче, прич. мин. св. деят. опèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. 1. Пека нещо колкото е необходимо. Аз ще опека на жеравата две пъстърви да се подкрепиш. Ст. Загорчинов. Дай ми ти сега още полвин кило и ми опечи една свинска пържола. Елин Пелин. От тъмни зори накарах момчетията, та заклаха едно яре, одраха го хубаво, опекоха го, и туршийка поизвадихме. Мих. Георгиев. 2. Обгарям, изгарям кожа на тяло, ръце и др. на слънце. Зазаря се. На крак са всички вече. / Колата стягат, щурат се, гълчат. / Усилна жега вчера ги опече, / сега по хладовина ще вървят. Н. Ракитин. 3. Прен. Разг. Изучавам, усвоявам нещо много добре. Тук опекох добре занаята. опичам се, опека се страд. □ Опичай си ума (акъла) (разг.) ‒ обмисляй добре; внимавай добре. Видя ли какво направи вълкът в Сърнено! Брей! Опичай си ума, че ще останем без овце. Йовков. Момче, опичай си ума, че не отговарям. Елин Пелин.
|