опиянèние, мн. няма, ср. 1. Омайване от някакво силно чувство. Възторгът и опиянението у зрителите надмина всяка граница. Йовков. Влиянието на това общо опиянение се отрази и на самите игри на децата. Вазов. 2. Опиване със спиртно питие. А старците клатеха глава, смееха се и в сладкото опиянение на виното... тая черноока мома им се виждаше такава палава, такава хубава! Йовков.
|