опияня̀вам, -аш, несв.; опияня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Правя някого да се унесе, да се забрави; омайвам. По-нататък е ливадата му,... земята го отново опияни с тайнствения си дъх и той като стръвник запрепуска ст нива на нива. Елин Пелин. А днешният тъй хубав ден опияни още повече душите, разведри челата, запали огньове в очите. Йовков. опиянявам се, опияня се страд.
|