|
оплàкване1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплаквам1 и от оплаквам се.
оплàкване2, мн. -ия, ср. Отвл. същ. от оплаквам2 и от оплаквам се. А скуката на Кондакова произлизаше от една много сериозна причина, която го правеше човек достоен за оплакване. Вазов.
|