опозѝция ж. (лат.). 1. Книж. Противопоставяне срещу възгледи, становища, решения. Както всяко дело, и това предизвиква опозиция ‒ тъкмо тъй канена, както и самото дело. П. П. Славейков. 2. Полит. Партия или партии, които се противопоставят на управляващата партия или група партии. Всички партии от опозицията, без преправки, искрено оплакваха без време покосения и многообещаващия книжовник. Г. Кирков. Цялата опозиция започна да тропа по столовете. Вазов.
|