опозоря̀вам, -аш, несв.; опозоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Позоря напълно, докрай. Тя не преставаше да мисли за Павел. Но в нейното въображение не се явяваше тоя Павел ‒ ..., който почерни младостта ѝ, опозори я и я погуби. Елин Пелин. опозорявам се, опозоря се и страд.
|