опòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който служи за опора, за основа на нещо. Почвата се люшка под краката. Неизвестно къде свършва вярата и от къде почва безверието. Опорната точка е изгубена. Кр. Кюлявков. Най-сетне той бе намерил опорна точка в живота си. Дим. Димов.
|