опорочàвам, -аш, несв.; опорочà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане порочен: развращавам. Лошите условия опорочават човека. 2. Правя нещо да стане нередно, неправилно провалям. С тази своя постъпка той опорочи избора. опорочавам се, опороча се страд.
|