оправдàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от оправдая. 2. Като прил. ‒ а) Който може да се оправдае. Оправдано възмущение. б) Който е правилен, справедлив, основателен. Оправдан отказ. Оправдана гордост.