оправдàние, мн. -я, ср. 1. Основание, причина да се оправдае нещо. Аз няма да описвам това голямо и кърваво сражение, няма да търся разумното му оправдание, историческата му необходимост и полза. Йовков. Това ми служи за оправдание. 2. Доказване, че някой е прав. че е постъпил правилно. Помощникът гледаше с лукаво доброжелателство младия момък и с нетърпение чакаше да чуе оправданията му, за да се намеси със съветите си. Г. Караславов. Аз му отговорих утвърдително, като прибавих, за оправдание на бай Ганьовото поведение и външност, една набързо скроена лъжа. Ал. Константинов.
|