опрàвен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от оправя. 2. Като прил. ‒ който е надебелял, напълнял. който има здрав вид. Какви хубави кончета! И двете оправени, ясночервени, с по една черна ивица по гърба от гривата до опашката. Йовков.