|
опрàвям, -яш, несв.; опрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям в ред. Няма вече да оправям вечер / твоето креватче, / приказки да ти разправям / за небесното ти братче. Багряна. Край оградата имаше здравец и гъста маточина. Тя обиколи всичките, едно почисти, на друго листата оправи. Елин Пелин. Баба Дара се измъкна бързо от леглото, само тръсна рамене и излезе вън, като оправяше шамията си. Г. Караславов. Той застава до прага, след това отива до миндерлика, оправя няколко гънки по небето и бавно сяда. Д. Немиров. || За път, вода и под. ‒ почиствам, подреждам. После взе лопатата и по навик ривна тук-таме да оправи пъртината към дола. Ем. Станев. 2. Отстранявам у някого или у нещо грешки или недостатъци. На теб ли остана света да оправяш, бре чедо? Ал. Константинов. Видяхме грешките си ‒ ще ги оправим. А. Гуляшки. Да му се не надяваш. Сякаш не е нашият Янко, толкова се е променил ‒ шепнеше той на ухото му. ‒ Работата оправя човека ‒ мъдро отговаряше Вълко. Ем. Станев. 3. Уреждам работата на някого. Като никога чорбаджи Анко дойде по-рано тоя ден. Малко намусен, той поздрави двамата, поразгледа всичко ли е в ред и се обърна към бай Филип: ‒ Хайде де, оправяйте жената. Кр. Григоров. 4. Правя нещо да стане право или да стои изправено нагоре. Той издигна ръжта, която носеше, и я показа на Гроздан. После я приравни със себе си, опря корените ѝ до земята, а класовете оправи нагоре: върховете на ръжта надминаваха раменете му. Йовков. На гърбавия гробът му оправя гърбицата. Погов. 5. Довеждам в нормално състояние; поправям. Бабата нека си пие армеева чорба; хем стомаха оправя, хем не опива. Вазов. Часовникарят ми оправи часовника. 6. Посочвам на някого пътя или посоката; упътвам. Я ела да ни покажеш пътя. Закъсняхме, объркахме се. Ела, моля ти се, да ни оправиш. Йовков. Насреща през пътя, в двора?... ‒ оправи го мъжът е лека досада и хлопна вратата подире му. Вазов. Как мога да намеря ротата? ‒ Попитайте войниците, те ще ви оправят. Вежинов. оправям се, оправя се страд.
|