опрàзвам, -аш, несв.; опрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя да стане празно, изпразвам. Опразних раницата си. 2. Махам се, оттеглям се от някъде. Навалицата се люшна като по нечия заповед наляво и надясно и опразни пътя, който пресичаше билото на рида. Ст. Загорчинов. Мравунякът от хора опразва шосето, прибира се в града. Йовков. опразням се, опразня се страд.
|