определѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Само в съчет.: Определително изречение ‒ подчинено изречение, което изпълнява служба на определение в главното изречение. Определителен член ‒ местоименна частица, която се прибавя към имената, за означаване на известен или споменат преди това предмет, напр. езикът, жената, селото, книгите.
|