опредèлям, -яш, несв.; определя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Установявам точното количество, качество, степента или положението на нещо. Пресмятаха тежестта на златото, определяха броя на претопените за него жълтици. Йовков. Определям температурата. Определям диагнозата на болестта. Определям броя на предметите. Изчислявам, установявам според някои данни: намирам. Определям дължината на отсечката. Определям ъгъла на падането. 2. Посочвам точно, установявам кога, къде или как е станало или ще стане нещо. Говорехме само за предстоящия път, определяхме деня и часа на тръгването. Йовков. Вчера определихме мястото на срещата. Двамата определиха метода на изследването. 3. Разкривам, обяснявам съдържанието или същината на нещо. Но преди всичко няколко думи за думата „революция“... Ние трябва точно да определим какво именно разбираме под тая дума. Г. Кирков. Често се случва да чувстваме нещо, без да можем да го определим или изкажем. Йовков. 4. Ограничавам с някакви условия, обуславям. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратното ‒ тяхното обществено битие определя и яхнато съзнание. 5. Отреждам, установявам някому нещо (заплата, възнаграждение и др.). На Димитровден майстор Кочо му определи шестстотин гроша годишна заплата ‒ до другия Димитровден. Дим. Талев. || Канц. За съд ‒ постановявам, решавам. Съдът определи размера на глобата. определям се, определя се страд.
|