опротивя̀вам, -аш, несв.; опротивèя, -èеш, мин. св. опротивя̀х, прич. мин. св. деят. опротивя̀л, -а, -о, мн. опротивèли, св., непрех. Ставам противен, досаден. От този ден в душата ми настъпи тежък прелом. Намразих хората... Опротивя ми работата. Г. Райчев. Мене светът ми е опротивял! Нощ ли е, ден ли ‒ не виждам. А. Гуляшки.
|