опрощàвам, -аш, несв.; опростя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прощавам. Законът / си е закон ‒ той правдата раздава / и никому греха не опрощава. Хр. Радевски. „Царю-господарю, викам му и му целувам коляното, опрости ми!“ Ст. Загорчинов. 2. Освобождавам от задължения. опрощавам се, опростя се страд.
|