опустошàвам, -аш, несв.; опустошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане пусто, да се превърне на пустиня, унищожавам напълно; разорявам. Светославе, знай, че Чоки със силна войска е минал Дунава и иде да седне сам на престола, като пали и опустошава всичко из пътя. Вазов. Гъсениците опустошават горите. || Прен. Изяждам и изпивам. Докато обмисляше какво да каже на немците, Костов се подкрепи с чашка коняк и не се ядоса никак от това, че Виктор Ефимич бе опустошил половината от бутилките. Дим. Димов. Гладници ‒ опустошиха, всичко, което им бе сложено. опустошавам се, опустоша се страд.
|