опъ̀вам се, -аш се, несв.; опъ̀на се, -еш се. мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Стоя изопнат. Гребците пееха под ударите на веслата, аз седя цял ден под платното, което се опъваше като птица готова да хвръкне. Ст. Загорчиновъв 2. Просвам се, изтягам се. Иван трепна и се помръдна да стане, но главата му увисна безсилно и той се опъна на земята гърбом. Елин Пелин. 3. Разг. Не се съгласявам; противя се. Не, не, моля ви се, госпожа, няма нужда... ‒ опъвам се аз. ‒ Не си правете труд,... моля ти се. Л. Стоянов.
|