опъ̀лчвам, -аш, несв.; опъ̀лча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Враждебно противопоставям някого срещу другиго. И внезапно му хрумна върховното решение да опълчи Светослава против Чоки и сам да мине на негова страна. Вазов. Безразборните арести опълчиха цяло село против властта. М. Марчевски. Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове. Йовков.
|