опълчèнец, мн. -нци, м. 1. Истор. Доброволец от Руско-турската освободителна война. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: „Млади опълченци, / венчайте България със лаврови венци!“ Вазов. || Доброволец в Македоноодринското опълчение в Балканската война през 1912 ‒ 13 г. 2. Военнослужещ от опълчението (въвъв 2 знач.).
|