опълчèние, мн. -я, ср. 1. Войскова чест от доброволци, която е в помощ на редовна армия. Руските сили бяха незначителни, но надеждите бяха поне да се сдържи Загора доде додат на помощ други войски. Не е място тук да възпроизвеждам мъжеството на руските войски и геройството и българското опълчение, което пръв път се кръсти в кръвта на вековния враг. П. Р. Славейков. 2. Остар. Войскови резерви, съставени от лица, надхвърлили определената за войската възраст.
|