опъ̀рпан, а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от опърпам 2. Като прил. ‒ а) За дрехи ‒ дрипав, окъсан. По вратниците наизлязоха жени... с опърпани дрехи. Елин Пелин. б) За човек ‒ който е облечен в дрипави, окъсани дрехи. Когато дружината закриви из една тясна улица, мярна се Попчето с троица още другари, опърпани хъшове. Вазов. Той беше облечен граждански, но малко опърпан. Йовков.
|