|
опя̀вам, -аш, несв.; опèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. опя̀л, -а, -о, мн. опèли, прич. мин. страд. опя̀н, -а, -о, мн. опèни, и опя̀т, а, -о, мн. опèти, св., прех. 1. За свещеник ‒ чета и пея молитви над мъртвец, преди да бъде погребан. Довечера ще го опеят и ще го погребат. Йовков. Като я сложиха в черкова и свещеникът взе да я опява, аз се загледах в нейното лице. Влайков. В горната черкова са ни кръщавали, там ще ни опеят! Чудомир. 2. Прен. Разг. Дотягам на някого с постоянно натякваме или с повтаряне на нещо. Разбира се. Защото, ако ти кажа и ако не стане, тогава веднага ще задрънкаш ‒ да беше тъй, да беше инак... Има с месеци да ми опяваш. Ст. Костов. опявам се, опея се страд.
|