орà, -èш, мин. св. -àх, несв., прех. Разработвам почвата с рало или плуг, за да посея нещо. Сей, земеделецо, днес му е времето, / фърляй добри семена. / ... / Честно и славно е твойто усилие, / бодро засявай, ори! Вазов. Щом времето се поправи и земята изсъхна, хората излязоха на работа, започнаха да орат и да сеят. Йовков. Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка. Елин Пелин. ора се страд. □ Дяволът не оре, не копае (посл.) ‒ ще се случи някакво нещастие.
|