|
òран, -тà, мн. няма, ж. 1. Оране. Същата вечер се завърна от оран и син му Стоичко. Вазов. Тополчани не знаеха кога е ден, кога е нощ, толкова бързаха с оранта. К. Петканов. 2. Разорано място, разорана земя. Ливна пролетен дъжд и понесе се косо над ливади, над оран, над хлебни поля. Багряна. Семената валят от сеялките в жадната оран. Н. Фурнаджиев.
|